Apr 4, 2008, 7:21 AM

N-OIR 

  Poetry » Love
798 0 3
Студен е този ден, студено е и в мен.
Леденият страх ме хваща в своя плен.
Очите кристални - те хладно блестят.
С тръни осеян е калният път.
Сам без пътека вървя си бездомен,
рожденният ден е вече вековен.
Образът светъл преследва ме пак,
обгръща ме само мъглата от страх.
И идва смъртта, красива и бавна.
Дарява ми поглед, целувка прохладна.
Отпускам се в нея - от сладост заспивам,
на празника си самотен умирам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диян Каролев All rights reserved.

Random works
: ??:??