Студен е този ден, студено е и в мен.
Леденият страх ме хваща в своя плен.
Очите кристални - те хладно блестят.
С тръни осеян е калният път.
Сам без пътека вървя си бездомен,
рожденният ден е вече вековен.
Образът светъл преследва ме пак,
обгръща ме само мъглата от страх.
И идва смъртта, красива и бавна.
Дарява ми поглед, целувка прохладна.
Отпускам се в нея - от сладост заспивам,
на празника си самотен умирам.