Aug 19, 2013, 1:52 AM

На аерогарата 

  Poetry » Other
411 0 1
Изпращам внука си до самолета.
Той пак до Франция лети.
За нас е пак раздялата проклета...
Тя гледа строго под очи!
Във Ница се засели дъщеря ми,
а внукът ми живее с нас...
Не мисля, че това за нас е драма!
Но се разделяме във този час...
На майка си сега ще погостува.
А майката на всички е една!
За майка си човекът все тъгува -
за обич и за топлина. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Random works
: ??:??