19.08.2013 г., 1:52 ч.

На аерогарата 

  Поезия » Друга
412 0 1
Изпращам внука си до самолета.
Той пак до Франция лети.
За нас е пак раздялата проклета...
Тя гледа строго под очи!
Във Ница се засели дъщеря ми,
а внукът ми живее с нас...
Не мисля, че това за нас е драма!
Но се разделяме във този час...
На майка си сега ще погостува.
А майката на всички е една!
За майка си човекът все тъгува -
за обич и за топлина. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Предложения
: ??:??