Цял живот не ми помогна.

Само гледаше ме от далеч.

А мойта мила майка - скромна,

мъчеше се даже и за теб.

Добре, че беше тя - силна,

горда и добра.

Макар да е жена - става за майка и баща! 

И с двете си ръце ме носи, изгледа ме и станах аз ЧОВЕК!

А ти за дето ме остави,

съдбата връща ти го днес.

Право ти над мене нямаш,

нито над моята съдба.

Право има само Господ,

който знае ти греха!

И недей ме съди, щом те мразя

- децата имат нужда от баща!

Че остави мен и мама,

че остави двете си сърца...