Цял живот не ми помогна.
Само гледаше ме от далеч.
А мойта мила майка - скромна,
мъчеше се даже и за теб.
Добре, че беше тя - силна,
горда и добра.
Макар да е жена - става за майка и баща!
И с двете си ръце ме носи, изгледа ме и станах аз ЧОВЕК!
А ти за дето ме остави,
съдбата връща ти го днес.
Право ти над мене нямаш,
нито над моята съдба. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse