Jun 20, 2018, 2:38 PM

На баща ми 

  Poetry
313 2 2
Не оценихме, докато бе с нас,
а ти каквото си могъл – направи.
Сега обаче всеки земен час
в душите ни една топлийка рови.
Ти имаше своите страхове,
своите радости и дни нелесни,
но някак свише твоето сърце,
бе стегнато от граници по-тесни.
Макар да не показваше любов
и винаги изглеждаше тъй строго.
Отвътре крил си тежкия живот
и мислил си за нас със обич много!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

Random works
: ??:??