20 июн. 2018 г., 14:38

На баща ми 

  Поэзия
282 2 2

Не оценихме, докато бе с нас,

а ти каквото си могъл – направи.

Сега обаче всеки земен час

в душите ни една топлийка рови.

 

Ти имаше своите страхове,

своите радости и дни нелесни,

но някак свише твоето сърце,

бе стегнато от граници по-тесни.

 

Макар да не показваше любов

и винаги изглеждаше тъй строго.

Отвътре крил си тежкия живот

и мислил си за нас със обич много!

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??