НА БЕКЛЕМЕТО
На тънички струйки извира мъглата...
Подпалена сякаш гората дими.
На синкава маса се сви планината.
А през тъмата досадно ръми...
Кълбото от вятъра бавно се носи
и хваща със пръсти и гордия връх...
Превзема Балкана с краката си боси,
едва си поема по стръмното дъх...
До кости просмуква студената влага,
навъсени зъзнем под стария бор...
... След малко отово мъглата избяга... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up