27 sept 2011, 15:11

На Беклемето 

  Poesía » Del paisaje
404 0 1

НА БЕКЛЕМЕТО


На тънички струйки извира мъглата...
Подпалена сякаш гората дими.
На синкава маса се сви планината.
А през тъмата досадно ръми...


Кълбото от вятъра бавно се носи
и хваща  със пръсти и гордия връх...
Превзема Балкана с краката си боси,
едва си поема по стръмното дъх...


До кости просмуква студената влага,
навъсени зъзнем под стария бор...

... След малко отово  мъглата избяга...
И пред очите ни блесна простор!

 

Разтърси могъщите плещи Балкана!
Небето погледна със сини очи.
И песни хайдушки гората похвана...
Замилва ни Слънчо със топли лъчи!...

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??