На бесилото

Dec 4, 2009, 1:54 PM

Poetry » Phylosophy

1414 0 2

В полето до стихнало малко село

самотно бесило над пръстта стърчеше.

На него труп, осъден за своето дело...

Над тях бледата луна блестеше.

Сред полето тръни, плевели, коприва,

на гредата плъзнал е и сивкав мъх.

Въжето на мъртвеца врата протрива –

злочестият, останал завинаги без дъх.

В тишината на нощта, там, насред полето...

Над пустите къщи и дворове луната блестеше.

Където може да се чуе и туптежа на сърцето...

на бесилото черен труп висеше.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

et_25 (Лора)

2010-10-04T12:02:46+03:00

И от мен имаш 6, защото си невероятен, защото рисуваш с думи, защото мечтаеш със сърце
iv4ence96 (Иванина)

2009-12-04T21:07:33+02:00

Невероятно е !!! браво 6