На бесилото

4 дек. 2009 г., 13:54

Поэзия » Философская

1338 0 2

В полето до стихнало малко село

самотно бесило над пръстта стърчеше.

На него труп, осъден за своето дело...

Над тях бледата луна блестеше.

Сред полето тръни, плевели, коприва,

на гредата плъзнал е и сивкав мъх.

Въжето на мъртвеца врата протрива –

злочестият, останал завинаги без дъх.

В тишината на нощта, там, насред полето...

Над пустите къщи и дворове луната блестеше.

Където може да се чуе и туптежа на сърцето...

на бесилото черен труп висеше.