Jul 5, 2022, 5:16 PM

На брега на морето 

  Poetry » Other
439 0 0

На брега на морето 

вълните

и кръвта ми

си говорят на един и същ език.

Казват си неща,

дето все остават загубени

в превода на другите.

Затова мълча.

Само се люлея,

като в прегръдка невидима

на въображаем танц,

в очакване на някой,

който ще слее ръцете си с нея, 

превъплатен,

уловил точния ритъм

на шума в ушите ми.

Тогава ще се откажа завинаги

от думите.

 

 

© Надежда Тошкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??