5.07.2022 г., 17:16 ч.

На брега на морето 

  Поезия » Друга
440 0 0

На брега на морето 

вълните

и кръвта ми

си говорят на един и същ език.

Казват си неща,

дето все остават загубени

в превода на другите.

Затова мълча.

Само се люлея,

като в прегръдка невидима

на въображаем танц,

в очакване на някой,

който ще слее ръцете си с нея, 

превъплатен,

уловил точния ритъм

на шума в ушите ми.

Тогава ще се откажа завинаги

от думите.

 

 

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??