Jun 26, 2008, 7:22 AM
На чисто
Незабелязано кой ли спуска се вечер
и над тиха мансарда съдбовно потропва?
Разпръсква звездици, флиртува с рояци,
лети със машина към умни предтечи.
И търси - има ли граница вярата...
В старинна вещ ли е, антикварна
или в живо цвете, цъфнало, росно...
А може би чак от чужбина се връща,
понесла и горест и срам, милно-земна,
"Светая светих", подава ни стремето...
Незабелязано някой спусна се вечер,
да пречистя очи с полет в душата си...
и над тиха мансарда съдбовно потропва?
Разпръсква звездици, флиртува с рояци,
лети със машина към умни предтечи.
И търси - има ли граница вярата...
В старинна вещ ли е, антикварна
или в живо цвете, цъфнало, росно...
А може би чак от чужбина се връща,
понесла и горест и срам, милно-земна,
"Светая светих", подава ни стремето...
Незабелязано някой спусна се вечер,
да пречистя очи с полет в душата си...
© Мариола Томова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
"И търси - има ли граница вярата...
В старинна вещ ли е, антикварна
или в живо цвете, цъфнало, росно..."
!!!* -
забелязано--поздрав!!!!!!
-
Всеки полет на душата е вид пречистване!!!
-
някой те е помилвал по очите и душата...
приказно...с много обич, мила Мариолче. -
"Светая светих", подай на жадните стремето..."
Поздрав! -
Поздрави!!!
-
Да пречистя очи с полет в душата си.Страхотно си го написала.Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
...да пречистя очи с полет в душата си..."
Сами си поставяме граници
понякога просто така.
За цветност на житейските ни страници
а може би сме слушали страха...