26 июн. 2008 г., 07:22
На чисто
Незабелязано кой ли спуска се вечер
и над тиха мансарда съдбовно потропва?
Разпръсква звездици, флиртува с рояци,
лети със машина към умни предтечи.
И търси - има ли граница вярата...
В старинна вещ ли е, антикварна
или в живо цвете, цъфнало, росно...
А може би чак от чужбина се връща,
понесла и горест и срам, милно-земна,
"Светая светих", подава ни стремето...
Незабелязано някой спусна се вечер,
да пречистя очи с полет в душата си...
и над тиха мансарда съдбовно потропва?
Разпръсква звездици, флиртува с рояци,
лети със машина към умни предтечи.
И търси - има ли граница вярата...
В старинна вещ ли е, антикварна
или в живо цвете, цъфнало, росно...
А може би чак от чужбина се връща,
понесла и горест и срам, милно-земна,
"Светая светих", подава ни стремето...
Незабелязано някой спусна се вечер,
да пречистя очи с полет в душата си...
© Мариола Томова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
"И търси - има ли граница вярата...
В старинна вещ ли е, антикварна
или в живо цвете, цъфнало, росно..."
!!!* -
забелязано--поздрав!!!!!!
-
Всеки полет на душата е вид пречистване!!!
-
някой те е помилвал по очите и душата...
приказно...с много обич, мила Мариолче. -
"Светая светих", подай на жадните стремето..."
Поздрав! -
Поздрави!!!
-
Да пречистя очи с полет в душата си.Страхотно си го написала.Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
...да пречистя очи с полет в душата си..."
Сами си поставяме граници
понякога просто така.
За цветност на житейските ни страници
а може би сме слушали страха...