И така - продължава си животът пъстроцветен,
и порастват неусетно вчера малките деца.
Две от трите ми слънца скоро мислят да заминат
надалече, та прописах тази вечер затова.
С ум, и труд, и постоянство своя изпит издържаха,
и студентки ще са вече, но далече от дома.
Ще ми бъде мъчно, вярно, но си рекох: стига вече!
Щом щастливи са - да идат! А и аз не съм сама...
Със баща им ще сме тука, а и брат им ще е с нас.
Обичта ни ще ги топли, ще ги мислим всеки ден.
Просто вече са големи и настъпи явно час
своя път да извървят без баща си и без мен... ...