Под скрина на баба в таванската стая
намерих обувки червени,
те сякаш ме викаха с тях да играя,
премерих ги – точно за мене.
В миг тези „калинки“ затропаха леко,
преминах в галоп през вратата,
отвън на градинската цветна пътека
лица забелязах познати.
Снежанка с джуджетата махаха дружно,
в къщурка попаднах крайречна,
там имаше всичко, каквото е нужно,
разбрах и какво е човечност. ...