Под скрина на баба в таванската стая
намерих обувки червени,
те сякаш ме викаха с тях да играя,
премерих ги – точно за мене.
В миг тези „калинки“ затропаха леко,
преминах в галоп през вратата,
отвън на градинската цветна пътека
лица забелязах познати.
Снежанка с джуджетата махаха дружно,
в къщурка попаднах крайречна,
там имаше всичко, каквото е нужно,
разбрах и какво е човечност.
С добрия юнак победихме ламята,
под купола звезден заспивах,
с Елиза копривени ризи замятах
на братята – лебеди диви.
С Алиса се срещнах, с Пинокио, с Карлсон
в магичния свят на мечтите.
Червени вълшебни обувчици пазят
на детството образа свиден.
© Nina Sarieva Всички права запазени