На Надя
На дланите понесли сме мечтите,
раздирани от вятър - много дързък.
Възвръщаме надеждите изтрити
и раните болезнени превързваме.
А после се превръщаме във птици
с преобразени ветрове се сливаме.
А тъжните и плачещи зеници
в потоците от светлина обливаме.
Животът е усмивка и страдание
и глас на нежност, и стена от твърдост.
И лаври получаваме, и рани, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up