Jackie151 (Антоанета Иванова)
92 5892
28 июн. 2022 г., 07:41

На дланите понесли сме мечтите 

  Поэзия » Другая
1063 11 27

                                                           

                    На Надя                 

 

На дланите понесли сме мечтите,
раздирани от вятър - много дързък.
Възвръщаме надеждите изтрити
и раните болезнени превързваме.

 

А после се превръщаме във птици
с преобразени ветрове се сливаме.
А тъжните и плачещи зеници
в потоците от светлина обливаме.

 

Животът е усмивка и страдание
и глас на нежност, и стена от твърдост.
И лаври получаваме, и рани,
но да живеем вечно много бързаме.

 

Ръка ти давам - нека да побързаме
да извървим пътеки към небесното.
Да споделиме всяка наша дързост
и да направим пътищата лесни!

© Антоанета Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И аз също, Наде, ти даде тон на това вдъхновение! Хував и слънчев да е денят ти!
  • Прекрасно е, Тони! Благодаря ти, миличка!💜
  • Благодаря ти, Мария! В първия си коментар съм обяснила как точно се роди стихът. Радвам ти се. Приятна нощ ти желая!
  • Надя сигурно е доволна от това посвещение, а и аз бих му се зарадвала, ако беше за мен,, Тони!
    Отново ни поднасяш чудесна поезия! Много точно усещане и описание на живота и борбата ни с него! ❤️Нека винаги имаш приятелска ръка,, за да извървиш всички " пътеки към небесното", мила! 🌈
  • Още веднъж благодаря! Развълнува ме!
  • Лети, лети! Отново си в моето ИЗБРАНО.
    А то е по-висока оценка от ДРУГОТО!
  • С мазоли, но политам. Благодаря за високата оценка, Младен. Дано заслужавам. Стихът се роди изведнъж, набързо, все едно душата ми го е мечтала и очаквала. Хубава и вдъхновена вечер!
  • Благодаря ти, мила Иви! Трогната съм. Чакам разказа.
  • Много ефектно заглавие на стиха си избрала, Антоанета. Бих казал, че от мечтите на дланите ни излизат нелечими мазоли.

    "А после се превръщаме във птици
    с преобразени ветрове се сливаме.
    А тъжните и плачещи зеници
    в потоците от светлина обливаме."

    Красива и витална поезия!
  • Тази негова мистична реалност на границата на легендите и бляновете много ме привлича и човек може да се издигне до неподозирани висоти. По цели нощи сме обсъждали дадени негови идеи. Аз се изгубвам между тях. Хубава вечер, страннико!
  • Разкошно е! Направо се плъзга по мазолите на живота и кара човек да полети! Чудесно послание! Браво!!!
    Браво, Тони! На теб и на Надето!❤❤
  • Браво, Антоанета! Аз съм ги чел всички по няколко пъти. Виждането за Света в тях е изключително мащабно и излиза извън границите на която и да е хипотеза досега.
  • Благодаря, Филип. Обичам да чета Кастанеда, получих подарък всичките му книги. Благодаря, че свързнаш този стих негови думи! Дано имам сърце по пътя си!
  • „За мен има само пътуване по пътища, които имат сърце. По всеки път, които има сърце. По него аз пътувам и единственото предизвикателство, което си струва е да измина пълната дължина. Там аз пътувам и гледам, гледам останал без дъх.“
    Карлос Кастанеда
  • Благодаря, Иван! Много хубав стих. Стопли ме!
  • Когато стане тежко на Земята,
    или животът е непоносим,
    далече, сред звезди на необята,
    задружно нека ний да полетим!
  • Вече сме цяла компания. Включи се и ти!
  • Благодаря ти, Иван! Да политаме - всички!
  • Хубав стих! Щастлив и успешен полет!
  • Благодаря ви, приятели - Пепи, Вики, Юри, Румен, Георги, Мини, Дани! Снощи писах в един коментар на Надя, че съм загубила повечето мечти, поради мои, лични трудности и перипетиите на времето в което живеем. Тя написа едно посвещение-стих, в който ме покани да полетим като птици, да изживеем отново всички моменти заедно. Този стих много ме трогна, накара ме да се замисля и се роди моят отговор. Благодарна съм на всички вас, нека се впуснем във вихъра на живота заедно, независимо от трудностите по пътя! На всички вас желая вдъхновение, творчество и сбъднати мечти!
  • "Животът е усмивка и страдание"... Самата истина!
    "Страданието често ни прегръща
    и само наше е, не се дели.
    Ала усмивка подариш ли, тя се връща,
    когато най-измръзнала си ти."
    Пожелавам ти да имаш безброй поводи да раздаваш и получаваш усмивки, Тони! Прекрасно стихотворение!
  • Прекрасно е, Тони, направо сте си дует, хареса ми много. Поздравявам те и ти желая нестихващо вдъхновение!
  • Много ми хареса.
  • Дори да е труден пътя, когато го извървим, сме по-удовлетворени. Много хубав стих!
  • Хубава творба с красив финал! 😊
  • Лесните или трудни пътища са въпрос на възприятия. А вие сте добри пътешественички, и двете
  • Страхотни сте и двете!
Предложения
: ??:??