May 1, 2009, 11:42 AM

На дядо 

  Poetry » Other
4156 0 12



Изнизва се животът в тихата му пазва,
но той повтаря, че се чувства млад.
И зимата в косите оредели се показва,
напук на детското във Дядовия свят.

Дланите, изсъхнали, но здрави клони,
улавят още всички силни ветрове.
И са готови да достигнат небосклона…
Ех, дядовите смели и добри ръце…

Очите му са две красиви малки птици,
прелитащи през бурите на този свят.
Той, дядо, знае, аз много го обичам
и се радвам, че се чувства още млад!

 

 


 

 

 

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??