byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
1.05.2009 г., 11:42 ч.

На дядо 

  Поезия » Друга
4157 0 12



Изнизва се животът в тихата му пазва,
но той повтаря, че се чувства млад.
И зимата в косите оредели се показва,
напук на детското във Дядовия свят.

Дланите, изсъхнали, но здрави клони,
улавят още всички силни ветрове.
И са готови да достигнат небосклона…
Ех, дядовите смели и добри ръце…

Очите му са две красиви малки птици,
прелитащи през бурите на този свят.
Той, дядо, знае, аз много го обичам
и се радвам, че се чувства още млад!

 

 


 

 

 

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??