На дядо
Там, в китното селце,
завинаги заключено е моето сърце,
под стряхата на дядовата къща,
където споменът отново жив се връща.
За лета горещи, нямат чет,
с ухание на плодове и мед.
За лястовицата, запяла на стобора,
която ден след ден не знай умора.
И ето дядо с разкопчана риза,
усмихнат на двора пак излиза.
Той блага дума има за всеки ...