Veronisia (Вероника Борисова)
61 135
27 ene 2009, 19:18

На дядо 

  Poesía » Otra
1908 1 7
На дядо

Там, в китното селце,
завинаги заключено е моето сърце,
под стряхата на дядовата къща,
където споменът отново жив се връща.

За лета горещи, нямат чет,
с ухание на плодове и мед.
За лястовицата, запяла на стобора,
която ден след ден не знай умора.

И ето дядо с разкопчана риза,
усмихнат на двора пак излиза.
Той блага дума има за всеки
и обич разпръсква с пълни шепи.

Разходките чудни в гората
с кобилата сива пълнят душата.
Каруцата с песен към бостана лети,
от шегите на дядо смехът ни звъни...

Ръка протягам спомена да върна,
щастлива дядо да мога да прегърна.
А навън камбани прощални ехтят,
от болка жестока сърцата пищят.

Как тихо е вече на двора,
тъжна птица сивее на бора.
И всичко някак опустя,
откакто гласът на дядо онемя...

© Вероника Борисова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря от сърце за подкрепата, мили приятели!
  • Вероника,прекрасно е! Според мен поезия е това което чувстваш и изразяваш в стих! Това е душата ни,нейната мъка и болка,нейната радост!Поздравявам те!Дерзай смело!
  • написано с чисто сърце и много обич...топъл, нежен спомен...
    трогна ме...с обич, Верониче...и ме натъжи...
  • Тъгуваш , мило момиче ,но споменът в сърцето за дядо ти , е прекрасен !
  • Много, много тъжно, но както казват, тъгата ражда прекрасни произведения и това е такова.
  • Има такова и от Сергей Есенин, но това ми се стори с по-тъжен финал.
  • Ееееххххх.........такъв е животът.....!!! Все едно за моят дядо е писано!!! Бог да ги прости нашите дядовци и баби от които всеки е научил по нещо и ще го носи в себе си до края на дните си. Ако има живот и там отвъд.......дано имаме късмет да ги срещнем отново!!! Поздрави от мен!!!
Propuestas
: ??:??