На дъното
Човекът като че ли бе премазан,
вървежът му бе вял, скован.
Оставяше върху снега две криви дири.
Не бързаше за никъде. Той беше сам.
Палтото му изхулено, каскетът крив.
Лицето изкорубено, изразът му див.
Вървежът на осъден. В ръката му шише.
Думи на обречен, излязал за да мре.
Животът му не бе красив порой.
И той го знаеше и помнеше добре.
Работеше от мрак до мрак, ...