МПетков (Марин Петков)
31 103
2 feb 2009, 7:08

На дъното 

  Poesía » Otra
970 0 9

               

             На   дъното

 

Човекът като че ли бе премазан,

вървежът му бе вял, скован.

Оставяше върху снега две криви дири.

Не бързаше за никъде. Той беше сам.

 

Палтото му изхулено, каскетът крив.

Лицето изкорубено, изразът му див.

Вървежът на осъден. В ръката му шише.

Думи на обречен, излязал за да мре.

 

Животът му не бе красив порой.

И той го знаеше и помнеше добре.

Работеше от мрак до мрак,

работеше във студ и зной.

 

Живееше накрая. Ядеше да живей.

Разпнат между двата края, той местния плебей.

Пийваше си често, ходеше превит.

Псуваше злочесто живота си разбит.

 

Рано се опари, срути се сломен.

Липсваха другари, наоколо бе свят студен.

Надигна се със мъка, туриха му крак.

Дълго му се смяха и му подхвърлиха - глупак.

 

Душата му се свъси, сърцето загрубя.

Очите потъмняха, устата замълча.

Пръстите се свиха, впиха се в дланта.

Мечтите се стопиха, викът му проеча.

 

 

© Марин Петков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Най-прекрасното и тъжно нещо, което съм чела!
  • Хубав стих!!!
  • Разбира се, че не визирам себе си. Писах го преди двадесетина години. Благодаря Ви за добрите думи.
  • Надявам се не визираш себе си! Иначе стиха е хубав ..тъжен!
  • Истински стих. Много ми хареса!
  • Стихът ти ми допадна. Въпреки трудностите, трябва да се борим, за да излезем от дъното.
  • Харесва ми,живота поднася много изпитания и много разочарования,но успееш ли да продължиш -намираш покоя!
  • Трогателно е !
  • В този стих има потенциал, заради емоцията, като цяло успяваш да я предадеш... Все пак, пипни го малко. Много ритмически спънки. И май очаквах по-силен финал, но това си е твое решение.
Propuestas
: ??:??