Изпод пръстите му дълги извираше живот.
С длетото си трескаво оформяше дървото,
разстилаше драперии - лъчи, жажда, мечти,
преплетени между птици, цветя и лозници…
Рукваше пенливо вино и песен на кавал.
На свещенодействието неволен свидетел,
Всемирът - затаил дъх, очарован, онемял,
доземи поклони се пред скромния радетел.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up