На един Майстор

22 nov 2015, 23:54

Poesía

683 0 12

Изпод пръстите му дълги извираше живот.
С длетото си трескаво оформяше дървото,
разстилаше драперии - лъчи, жажда, мечти,
преплетени между птици, цветя и лозници…
Рукваше пенливо вино и песен на кавал.
На свещенодействието неволен свидетел,
Всемирът - затаил дъх, очарован, онемял,
доземи поклони се пред скромния радетел.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

На един Майстор

Искате да прочетете повече?

Propuestas