Oct 6, 2010, 9:41 AM

На един непознат 

  Poetry » Love
510 0 4

Когато от себе си няма къде да се скрия,

когато ми иде от гняв към Луната да вия -

бъди ми магия!

 

Във вечер, в която с коси ще разплискам потока,

във утрин, в която ще пия роса слънцеока -

бъди ми посока!

 

И вятърът даже с насмешка към мен да поглежда,

лицемерното ехо без срам лъжи да нарежда -

бъди ми надежда!

 

Не искай, не бързай, не тръгвай. Не ми казвай нищо!

Не ми трябва безумна любов: след гръм - пепелище...

Бъди ми огнище!

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??