Когато от себе си няма къде да се скрия,
когато ми иде от гняв към Луната да вия -
бъди ми магия!
Във вечер, в която с коси ще разплискам потока,
във утрин, в която ще пия роса слънцеока -
бъди ми посока!
И вятърът даже с насмешка към мен да поглежда,
лицемерното ехо без срам лъжи да нарежда -
бъди ми надежда!
Не искай, не бързай, не тръгвай. Не ми казвай нищо!
Не ми трябва безумна любов: след гръм - пепелище...
Бъди ми огнище!
© Нина Чилиянска All rights reserved.
И - нека да бъде!!!
Поздрави!