6.10.2010 г., 9:41 ч.

На един непознат 

  Поезия » Любовна
534 0 4
Когато от себе си няма къде да се скрия,
когато ми иде от гняв към Луната да вия -
бъди ми магия!
Във вечер, в която с коси ще разплискам потока,
във утрин, в която ще пия роса слънцеока -
бъди ми посока!
И вятърът даже с насмешка към мен да поглежда,
лицемерното ехо без срам лъжи да нарежда -
бъди ми надежда!
Не искай, не бързай, не тръгвай. Не ми казвай нищо!
Не ми трябва безумна любов: след гръм - пепелище...
Бъди ми огнище!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Предложения
: ??:??