На единствените...

Dec 26, 2009, 4:48 PM

Poetry » Other

513 0 0

Благодаря, че толкоз време вече
ми давате опора и надежда.
За прегръдките в студени вечери,
за радостите, обичта безбрежна.

За закрилата, за нежността голяма,
за грешките неволни даже.
Аз също вече се наричам "мама".
Нека просто тихо да си кажем,

че се обичаме. Конфликти между нас
навярно пак ще има. И ще грешим.
Но в този светъл белоснежен час
да се прегърнем и да си простим!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

На единствените...

Свързани произведения

Comments

Random works