На единствените...

26 dic 2009, 16:48

Poesía » Otra

510 0 0

Благодаря, че толкоз време вече
ми давате опора и надежда.
За прегръдките в студени вечери,
за радостите, обичта безбрежна.

За закрилата, за нежността голяма,
за грешките неволни даже.
Аз също вече се наричам "мама".
Нека просто тихо да си кажем,

че се обичаме. Конфликти между нас
навярно пак ще има. И ще грешим.
Но в този светъл белоснежен час
да се прегърнем и да си простим!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

На единствените...

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas