На една китара

Feb 22, 2008, 3:26 PM

Poetry » Phylosophy

1402 0 4

Звън! И после тишина,
откъде дочух този стон печален,
от ъгъла, където в самота
една китара спи съня прощален.
Но кой си ти?
Защо във черно си облечен,
а пръстите ти са от лед.
Нима изсвири този вопъл нежен,
сякаш от небето капна мед.
Акордът прозвуча отново
и сякаш спря дъха ми,
промъкна се във вените ми ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

На една китара

Want to read more?

Random works