На една китара

22 feb 2008, 15:26

Poesía » Filosófica

1428 0 4

Звън! И после тишина,
откъде дочух този стон печален,
от ъгъла, където в самота
една китара спи съня прощален.
Но кой си ти?
Защо във черно си облечен,
а пръстите ти са от лед.
Нима изсвири този вопъл нежен,
сякаш от небето капна мед.
Акордът прозвуча отново
и сякаш спря дъха ми,
промъкна се във вените ми ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

На една китара

Искате да прочетете повече?

Propuestas