Не тръгвай към онзи отблясък на лятото...
Сънят ми е жаден за близкото „Тебе”.
Далечното „Тебе” ме търси под стрехите
при птичия полет, трошлив като креда.
Не тръгвай натам, където усмивката
е само изрезка от стар всекидневник.
Под морската сол дъхът ми е сипкав.
А после страхът ми се ражда отгледан.
Не стигам дотам, защото съм пръсната
по всички посоки и никога цяла.
Дъждовната капка от пясък възкръсва,
но аз се събирам от мрака на бялото ...