Не тръгвай към онзи отблясък на лятото...
Сънят ми е жаден за близкото „Тебе”.
Далечното „Тебе” ме търси под стрехите
при птичия полет, трошлив като креда.
Не тръгвай натам, където усмивката
е само изрезка от стар всекидневник.
Под морската сол дъхът ми е сипкав.
А после страхът ми се ражда отгледан.
Не стигам дотам, защото съм пръсната
по всички посоки и никога цяла.
Дъждовната капка от пясък възкръсва,
но аз се събирам от мрака на бялото ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse