Преди да се нарадваш на живота,
замина си със влака на смъртта.
Остави ни да плачем безнадеждно
и някак да изпитваме вина.
И сякаш сме във сън, кошмарен, страшен.
Не искаме да вярваме в това,
че ти отиде си по пътя прашен,
по пътя от живота към смъртта.
Очите ми със сълзи се наливат,
че няма да се върнеш вече ти.
Главата ми от спомени прелива
за разни близки и далечни дни. ...