12.09.2012 г., 10:54 ч.

На Емци (03.10.2002) 

  Поезия » Друга
1349 1 4
Преди да се нарадваш на живота,
замина си със влака на смъртта.
Остави ни да плачем безнадеждно
и някак да изпитваме вина.
И сякаш сме във сън, кошмарен, страшен.
Не искаме да вярваме в това,
че ти отиде си по пътя прашен,
по пътя от живота към смъртта.
Очите ми със сълзи се наливат,
че няма да се върнеш вече ти.
Главата ми от спомени прелива
за разни близки и далечни дни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анита Йончева Всички права запазени

Предложения
: ??:??