Като втори роден дом ти беше тя,
с нея беше свързана всяка твоя мечта,
усмихваш се и тихичко шептиш "в планината -
там, сред снежна пустош, сред тишината".
И връх след връх под теб стояха покорени,
очите ти - усмихнати, за всякаква опасност заслепени.
И тръгна пак към връх красиво страшен,
връх мечтан, връх стръмен и опасен.
Следи от хижата към тебе водят,
три момчета в снега уморено бродят,
обръщаш се и махаш със усмивка пак,
и после тръгваш, изчезваш в настъпващия мрак.
Останаха ни снимки с твоята усмивка грейнала,
остана ни в душите огромна дупка зейнала,
останаха ни спомени щастливи,
стари и пресни, но еднакво живи.
Сбогом, приятелю, на планината дете,
няма да видим вече усмихнатото момче.
------------------------------------
Посвещавам на моя добър приятел Филип Жазмати,
останал завинаги сред снеговете около Матерхорн.
© Никой Нищо All rights reserved.
За тази болка имах предвид от стихът ти за надгробни слова.
Аз непознатият изтръпнах и сълзите ми докато четох стихът ти ме пареха,а за познаващите го...Знаеш какво им е.