Като втори роден дом ти беше тя,
с нея беше свързана всяка твоя мечта,
усмихваш се и тихичко шептиш "в планината -
там, сред снежна пустош, сред тишината".
И връх след връх под теб стояха покорени,
очите ти - усмихнати, за всякаква опасност заслепени.
И тръгна пак към връх красиво страшен,
връх мечтан, връх стръмен и опасен.
Следи от хижата към тебе водят,
три момчета в снега уморено бродят,
обръщаш се и махаш със усмивка пак,
и после тръгваш, изчезваш в настъпващия мрак.

Останаха ни снимки с твоята усмивка грейнала,
остана ни в душите огромна дупка зейнала,
останаха ни спомени щастливи,
стари и пресни, но еднакво живи.

Сбогом, приятелю, на планината дете,
няма да видим вече усмихнатото момче.

------------------------------------
Посвещавам на моя добър приятел Филип Жазмати,

останал завинаги сред снеговете около Матерхорн.