Обичай ме, на глътки ме обичай -
да има и за утре малко радост.
Зад спусната завеса няма слънце
и тихото настъпва с безпощадност.
Заключеното време не достига
дори за днес, за утре нямам вяра.
Усмихвай се, не стой като при кръст,
където примирен си, че ме няма.
И къс по къс душата ми съшивай,
защото е раздрана от неволи.
Недей рида, от раните съм жива,
дори да не остана твоя. ...