На глътки
Обичай ме, на глътки ме обичай -
да има и за утре малко радост.
Зад спусната завеса няма слънце
и тихото настъпва с безпощадност.
Заключеното време не достига
дори за днес, за утре нямам вяра.
Усмихвай се, не стой като при кръст,
където примирен си, че ме няма.
И къс по къс душата ми съшивай,
защото е раздрана от неволи.
Недей рида, от раните съм жива,
дори да не остана твоя.
Обичай ме, до късно ме обичай,
дори в очите ми да няма нищо.
Не ме разбирай, аз съм непонятна -
горя във дъжд, а гасна във огнище.
Но в тъмното, когато те докосна
и портите на Ада да съзирам...
На глътки ме обичай, неразбрано...
И ме събличай, бавно ме събличай!
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ние те харесваме и разбираме дано и с НЕГО е така! Браво
-
Разкош!
-
“Не ме разбирай, аз съм непонятна -
горя във дъжд, а гасна във огнище.”
Браво! -
Благодаря на всички!
-
И къс по къс душата ми съшивай,
защото е раздрана от неволи.
Недей рида, от раните съм жива,
дори да не остана твоя. -
Ей, какъв финал 🌼🌸
-
Уау, какъв призив!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Грехота е да стоим облечени...🤔