20.06.2020 г., 0:29 ч.

На глътки 

  Поезия » Любовна
647 4 8

Обичай ме, на глътки ме обичай -
да има и за утре малко радост.
Зад спусната завеса няма слънце
и тихото настъпва с безпощадност.

Заключеното време не достига
дори за днес, за утре нямам вяра.
Усмихвай се, не стой като при кръст,
където примирен си, че ме няма.

И къс по къс душата ми съшивай,
защото е раздрана от неволи.
Недей рида, от раните съм жива,
дори да не остана твоя.

Обичай ме, до късно ме обичай,
дори в очите ми да няма нищо.
Не ме разбирай, аз съм непонятна -
горя във дъжд, а гасна във огнище.

Но в тъмното, когато те докосна
и портите на Ада да съзирам...
На глътки ме обичай, неразбрано...
И ме събличай, бавно ме събличай!

 

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??