На жена ми

May 24, 2017, 4:14 PM

Poetry » Love, Phylosophy

1718 3 12

Веднъж във бара
знаеш го - до светофара,
седнал самотен, но не сам
а с чаша уиски
ирландско – без лед,
се загледах през изпотената витрина
отсреща, към театъра
и взрях поглед в афиш
изпокъсан – навярно от вятъра,
приканващ публиката за среща.
За някаква драма.
И без да разбирам изобщо от сценично изкуство ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Посветих това стихотворение на жена ми, но не знам дали да го оставя с това заглавие. Ако имате идеи - помагайте!

На жена ми

Want to read more?

Random works