На жена ми

24.05.2017 г., 16:14 ч.

Поезия » Любовна, Философска

5.0 / 13

1725 3 12

Веднъж във бара
знаеш го - до светофара,
седнал самотен, но не сам
а с чаша уиски
ирландско – без лед,
се загледах през изпотената витрина
отсреща, към театъра
и взрях поглед в афиш
изпокъсан – навярно от вятъра,
приканващ публиката за среща.
За някаква драма.
И без да разбирам изобщо от сценично изкуство ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Посветих това стихотворение на жена ми, но не знам дали да го оставя с това заглавие. Ако имате идеи - помагайте!

Предложения

BEST OF THE BEST FROM NAPOLITANO
Без капка неудобство

Дъждовна съм. Недей ме доближава. Не нося нито полза, ни вреда. Водата ми свободно преминава през си...
Тринадесет

Този свят превъртя. И лечение няма! Във гърдите му чука студено сърце. А на къра Стоян, метнал сопа ...
Лунната соната

Понякога, когато не разбирам загадъчния припев на щурците, със спомена за тихата му диря косата си м...

Още произведения »