Топъл слънчев дъжд!
На кого ме оставяш?
От Изток - на Запад, всеки ден, все така...
Като истински мъж -
на ръба на Смъртта ме изправяш,
когато над мен като сянка поляга Нощта!
Ще достигна до теб,
мое щастие, мое истинско Слънце...
Ще катеря клон по клона дървото Живот.
Вятърът спри -
да не падна от него...
уморен и обрулен, като зрелия плод.