nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 288
Aug 31, 2017, 4:42 PM

На Лятото последната въздишка 

  Poetry » Other
349 1 4

На Лятото последната въздишка
е Август, изнизал си обувките
и шляпащ по брега, с усмивка
и дъх солен на морски пръски.

 

Далечна лодка е на хоризонта,
полюшваща невидимо платна,
в очакване на вятър, който
ще я отведе в посоката – мечта.

 

Тъгата е на топъл, нежен поглед,
в изпращане на хората любими,
загръщащ ги с безкрайна обич
като предпазен шлейф през зимата.

 

На Лятото последната въздишка
е детското хвърчило във простора,
привличащо вниманието на всички –
и на Септември, таящ се зад стобора.

© Надежда Тошкова All rights reserved.

31.08.2015

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??