nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 286
31.08.2017 г., 16:42 ч.

На Лятото последната въздишка 

  Поезия » Друга
357 1 4

На Лятото последната въздишка
е Август, изнизал си обувките
и шляпащ по брега, с усмивка
и дъх солен на морски пръски.

 

Далечна лодка е на хоризонта,
полюшваща невидимо платна,
в очакване на вятър, който
ще я отведе в посоката – мечта.

 

Тъгата е на топъл, нежен поглед,
в изпращане на хората любими,
загръщащ ги с безкрайна обич
като предпазен шлейф през зимата.

 

На Лятото последната въздишка
е детското хвърчило във простора,
привличащо вниманието на всички –
и на Септември, таящ се зад стобора.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

31.08.2015

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??