На М.

Sep 24, 2009, 1:08 AM

Poetry » White poetry

572 0 3

Слъчев лъч лицето ми погали...
отново утрото ме поздрави.
Усмихнах се, очи отворих,
без думи му благодарих.
Не те потърсих, знаех.
Отиде си преди зори.
И чувам птичките навън,
как орехите падат от дървото...
забравих за вини
и раждаше се в мен доброто.
Май есен вече е, нали?
Откривам красотата, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

На М.

Want to read more?

Random works