24 сент. 2009 г., 01:08
Слъчев лъч лицето ми погали...
отново утрото ме поздрави.
Усмихнах се, очи отворих,
без думи му благодарих.
Не те потърсих, знаех.
Отиде си преди зори.
И чувам птичките навън,
как орехите падат от дървото...
забравих за вини
и раждаше се в мен доброто.
Май есен вече е, нали?
Откривам красотата, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация